Как да разпознаем обекта

Всяко изречение винаги ще се формира поне от субекта и глагола, така че да правим разлика между действието и това, което го изпълнява. В някои случаи, когато се прави синтактичен анализ на фразата, може да е трудно да се определи кой е предметът и имаме съмнения да го идентифицираме. Ето защо искаме да обясним подробно как да разпознаем предмета, за да не го объркваме с други елементи на изречението.

Следващи стъпки:

1

На първо място, за да го разпознаем или идентифицираме, ще трябва да разберем какво е предметът . Така можем да отбележим, че това е дума или група от думи, които в рамките на едно изречение се съгласяват лично и числово с глагола.

За да разберем себе си, можем да кажем, че той е този, който развива действието в активна молитва . Важно е да се отбележи, че в някои изречения субектът може да е пропуснал, т.е. да не се появява изрично, но да е разбираем.

2

Когато казват, че винаги има съгласие между субект и глагол, това означава, че те трябва да съвпадат в:

  • Лице: първо, второ или трето.
  • Брой : единствено или множествено число.

По този начин, за да разпознаем предмета на изречението, трябва да погледнем формата на глагола и да потърсим съществително или съществително, съществително слово, местоимение или дори подчинено изречение, което съответства на глагола .

3

За това най-лесно ще бъде да се модифицира числото на глагола, т.е. да се премине от единично към множествено или обратно, и да се види какво се случва в изречението.

Например: в изречението детето пее песен, която можем да променяме глагола и да видим, че няма смисъл да се каже * Детето пее песен, така че темата ще бъде "Детето", защото се съгласява лично и числото с глагола "пее" ". Освен това можем да потвърдим, че това е предметът, защото той е този, който развива действието.

4

Нека видим друг общ пример, който обикновено създава съмнения при идентифицирането на субекта. Такъв е случаят с изречения като: Обичам шоколад.

Ако мислим кой изпълнява действието, може би ще ни се наложи да кажем, че предметът на изречението е "аз" или "за мен", но истината е, че не е така. Нека се опитаме да направим промяната в броя на глагола : * Обичам шоколада и така виждаме, че той не съвпада и затова "шоколадът" е предмет на глагола.

5

В случая с елиптични субекти те са изречения, чийто субект не се появява изрично, но ние можем да го разберем или не е необходимо да го знаем.

Например: в изречението танцуваха до зори, не се уточнява кои са "танцувалите", а от лицето и номера на глагола можем да кажем, че елиптичният субект е "Те".