Как да класифицираме разходите в една компания

Въпреки че всички възнамеряваме разходите да бъдат колкото се може по-малки, за да увеличим рентабилността и печалбите на компанията, безспорно е, че те представляват съществена част от живота на компанията, тъй като са необходими. Поради разнообразието от разходни позиции, които една компания има, е удобно да ги организирате възможно най-добре, така че в тази статия на .com ще обясним как да класифицираме разходите в една компания.

Снимка на източника: blog.openges.es

Както се приписва на продукта

Първата класификация ще се основава на това дали разходът е пряко или непряко свързан с продукта или услугата, разработени и предлагани от компанията. Затова имаме:

  • Преки разходи: те се отнасят незабавно към определен продукт, така че частта и количеството, съответстващи на всеки продукт или партида от продукти, са известни. Това може да бъде например цената на суровината за разработването му или комисионата, която рекламата взема за нейната продажба.
  • Непреки разходи: те изпитват трудности при измерването на това, колко от тези разходи принадлежи на всеки продукт. Обикновено те са общи разходи, свързани със самия бизнес, като разходи за доставки или заплати на някои отдели.

Според обема на бизнеса

Тези разходи се класифицират според обема на стопанската дейност, която дружеството управлява, това е най-обичайната мярка. Можем да разграничим следните възможности:

  • Фиксирани разходи: тези разходи, които не зависят от обема на продукцията или услугите, продавани от дружеството, тъй като те винаги са едни и същи, независимо дали има много или малко. Примери за това са разходите за плащане на наем на кораб или заплатите на постоянните служители.
  • Променливи разходи: те зависят от обема на производството и обема на продажбите на компанията. Например суровината, която е необходима за производството на даден продукт, би била променлива цена, тъй като се нуждаем от повече производство, повече от това.
  • Полуфиксирани разходи: тяхната основна характеристика е, че те са фиксирани за определен обем бизнес, но те се различават, като се преминава от един ранг в друг. Например, от 1 до 100 единици е една и съща сума, но когато достигнете 101, тя варира и остава до достигане на 250. Пример за това е необходимостта да наемат служители за евентуални производства, които се нуждаят от по-голямо количество.